Демонът на Максуел
The work is not suitable for people under 18 years of age.
повярвай ми – аз лъжа винаги
и виж сега
твърдя, че съм халюцинация,
а всъщност съм отвсякъде жена
нощта-обесница стъкмява огън
по дантелите ми,
а между копитата ù се пръква
демон-ангел
ти
ти вярваш в изначалната си страст,
която гъне коленете ми,
куфееш в прегорещото ми тяло
и пускаш наномолекула сперма
непредсказуема и дива
с пипетка във утробата ми
(чакаща разклащане)
това си
ти
нехаеш сякаш,
забил език в основите
на моята Вселена
не искаш и да знаеш, че
аз винаги те лъжа,
винаги
по мръкнало
и ето виж
на дъното (ти) има твърде много място*
за халюцинираща жена,
която се е вкопчила
в единствената рокля на Вселената
(това не е лъжа),
когато ти си Демонът на Максуел,
запушил дупката в предградието
на (без)сърдечния ти спазъм
спри да крадеш, човеко,
енергията ми – тя е и твоя
двама сме в едно
перпетуум мобиле
(наистина, но и лъжа е),
защото само любовта е вечна
и само тя превръща светлината
в топлина,
защото тя зачева,
тя и ражда
така че,
мърдай
а нима не знаеш, че
за да оцелееш
в ентропията на шибаната ни Вселена
термозаконът повелява
мърдай
мърдай
мърдай,
че ти омеква твърдостта,
жалко човече в епруветка,
лъжа те
не е ли истина, че аз винаги лъжа
истински,
демоне
мой
_________________________
Демонът на Максуел – за любителско запознаване с мисловния експеримент виж http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%81%D1%83%D0%B5%D0%BB
* "На дъното има твърде много място" (There’s Plenty of Room at the Bottom) – лекция от 1959 година на американския физик Ричард Файнман, станала по-късно класическа и често цитирана.
© Десислава Атанасова All rights reserved.
