Apr 21, 2020, 3:38 PM  

Ден 

  Poetry » Phylosophy
589 5 4

Като пролетен лист потреперва денят.
Като струна, очаквала дълго гальовна ръка.
Напористо и малко дори на инат,
синеок минзухар е отворил разлистен бокал.

 

Тъй, не чул за погрома в човешкия род,
този ден възкресява дъха на горещ развигор.
И невпримчен, извън календарния строй -
саможив и разгърден, отправен към своя си взор.

 

И дали от лицето на цветния свят
ще изчезне на хората всяка порядка и вещ,
този ден ще се връща, вековен и млад,
в свой безкрайно цикличен и празничен, жизнен копнеж.

 

© Миглена Миткова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??