Ден след ден и нощ след нощ

Poetry » Philosophical

890 0 1

живота продължава

и ти разбираш, че си все по-прост

в тялото, което остарява,

за да останеш пак едно дете,

родило се от светлината,

дошло познание да събере

и да се върне в своя дом на светлината.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

geni24 (Евгения Георгиева)

Ако може "По-прост " да се замени с нещо друго...например с "Гост" Инъче стиха ми харесва!

2013-01-16T12:38:25+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0