Ден, в който порастваш
посветено...
Смъртта е алчна, хищно взема.
Момиче, стискай за ръката брат си.
Прости молитвите си неми,
светът когато се руши на атоми.
Аз зная колко непростимо
извива се пътеката към гроба.
Тя няма цвят и няма име,
над нея скита само черен облак.
Но ти пусни дъжда да мие
лицето, мъката, сърцето, всичко.
Смъртта устроила е прием.
Не влизай през вратата му самичка.
Човек така осиротява.
Ти само стискай за ръката брат си.
Разкъсай примката отляво,
защото точно в ден такъв порастваш.
Небето няма да се срути,
когато брат ти го подпира с рамо.
Звездите ще дочакат утрото.
Той знае, че една от тях е мама.
© Ани Монева All rights reserved.
