Десет години са много
за частица загубен живот.
Десет години са много
за една разрушена съдба.
Когато създаваш живот,
а после рушиш го отново.
Десет години са малко за мен,
за да кажа, че нещо аз съм създала.
Десет години са малко за мен,
за да започна аз от начало.
Една нула след толкова дни,
една нула за едно ново начало,
е нещо по добро от това,
да тъпчеш на място като заспало!
© Антоанета Лазова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
