Oct 7, 2007, 7:43 AM

Детето от последната стая

  Poetry
1.3K 0 12
Детето от последната стая
                                                                           на Kiara
                                                                           на pin4e

Запознахме се вчера...
след рапорта;
уморена от болките плачеше.
Бях лекар, но никой нехаеше
и престилката нищо не значеше.

Осмелих се да седна...
в леглото й;
а играта на скрабъл - отне ми я.
Със очите си майка й молеше
да не кажа, че има левкемия.

Днес тя почина...
след рапорта.
Свит от болка, докторът плачеше.
И не можа да разкаже на майката,
как радоста й всичко му значеше.

...

"Телефон ще ми купиш ли вече,
кака я няма и самичка съм в стая..."
Вдигнах очи от това малко човече
и познах майка му...
беше силна до края!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Минков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...