Детето от последната стая
Детето от последната стая
на Kiara
на pin4e
Запознахме се вчера...
след рапорта;
уморена от болките плачеше.
Бях лекар, но никой нехаеше
и престилката нищо не значеше.
Осмелих се да седна...
в леглото й;
а играта на скрабъл - отне ми я.
Със очите си майка й молеше
да не кажа, че има левкемия.
Днес тя почина...
след рапорта.
Свит от болка, докторът плачеше.
И не можа да разкаже на майката,
как радоста й всичко му значеше.
...
"Телефон ще ми купиш ли вече,
кака я няма и самичка съм в стая..."
Вдигнах очи от това малко човече
и познах майка му...
беше силна до края!
на Kiara
на pin4e
Запознахме се вчера...
след рапорта;
уморена от болките плачеше.
Бях лекар, но никой нехаеше
и престилката нищо не значеше.
Осмелих се да седна...
в леглото й;
а играта на скрабъл - отне ми я.
Със очите си майка й молеше
да не кажа, че има левкемия.
Днес тя почина...
след рапорта.
Свит от болка, докторът плачеше.
И не можа да разкаже на майката,
как радоста й всичко му значеше.
...
"Телефон ще ми купиш ли вече,
кака я няма и самичка съм в стая..."
Вдигнах очи от това малко човече
и познах майка му...
беше силна до края!
© Владимир Минков All rights reserved.
