Дим
Дим
Дните ми – низа тютюн,
опната – От тука – До тук!
Суховеят подпечатал с юмрук
„тайно четмо” в пергамент –
ще се изроня (фрагмент по фрагмент) –
за разлистване – няма надежда.
В Паметта ми се вие кукувича прежда –
в рошаво, но чупливо кълбо, и
каквото е вече било – от листото, и семето –
Дим – ще излитна през ноздрите на Времето
към Небе като чашка – филджан,
а от Него се всичко излива, до зян –
ще ме върне обратно – в лист нероден ,
но Семе – в човката на орелът-тотем –
да поникна – клонка от своето Племе…
и пак ще ме вземе – лист подир лист в броеница...
Дъхът ми – тютюнев е дим (рехава мъглица)
завит във цигара, гримирана в „Слим”...
Животът, наркотик непобедим –
първо безплатен, но в кръговрата –
за следваща доза – „Смърт” е цената...
Пътят до устните на Бога е кратък –
от „целувка” до „целувка” – с дим по средата –
Мъглива „совалка” от Недрата до Небесата.
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
