Нека помълчим за малко,
нека само помълчим.
Заслушани в сърцата си,
двамата да полежим.
Нека да отпусна глава
на умореното ти рамо.
Нека бъда с тебе още
поне минутка само.
Целуни ме за последно,
та след месец-два
още устните да парят
от твоите уста.
Нека помълчим за малко,
живота да издишваме.
Заслушани в сърцата си,
съдбата да изписваме...
© Стефка Георгиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
