По главната улица мина
на малкия есенен град.
И сякаш връхлита лавина,
цветя след която цъфтят.
Хиляда жени я видяха
и всяка строши огледало.
Хиляда мъже - пожелаха,
в сърцето ранени до бяло.
Тя скри се във своята стая,
прегърна мечето от плюш.
Хиляда дни смъртно ридае:
любимият влюбен е в мъж.
© Аноним All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
кофти е така