Nov 20, 2008, 10:57 PM

Дисонанс

  Poetry » Other
745 0 2

По главната улица мина

на малкия есенен град.

И сякаш връхлита лавина,

цветя след която цъфтят.

 

Хиляда жени я видяха

и всяка строши огледало.

Хиляда мъже - пожелаха,

в сърцето ранени до бяло.

 

Тя скри се във своята стая,

прегърна мечето от плюш.

Хиляда дни смъртно ридае:

любимият влюбен е в мъж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аноним All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...