На границата между зримо и незримо,
когато всеки сън е някакъв спектакъл,
отронваш от въздишките ми повей
и по сетивата ми минаваш като вятър
Копнежът ми сънливо те очаква
на дъх от теб е моето стенание
и с устните ти ставам като капка
попила сол от твоето желание
... и съм сякаш като дивата вълна
намерила накрая бряг в прибоя
Дишаш с ритъма на моята нега,
дишам с ритъма на "толкова си моя" ...