На границата между зримо и незримо,
когато всеки сън е някакъв спектакъл,
отронваш от въздишките ми повей
и по сетивата ми минаваш като вятър
Копнежът ми сънливо те очаква
на дъх от теб е моето стенание
и с устните ти ставам като капка
попила сол от твоето желание
... и съм сякаш като дивата вълна
намерила накрая бряг в прибоя
Дишаш с ритъма на моята нега,
дишам с ритъма на "толкова си моя"
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
