Днес пращам лудост - за зелен хайвер
Днес искам на нашаря този свят,
с цветя да скрия гробовете пресни
и стихове в очите да валят,
не тихо - на пороища. Отвесно.
Че болката човешка натежа -
везните на сърцето са безгрешни.
Под камък дълго злобата лежа,
а днес щурците плачат - безутешно.
Днес искам да съм лястовичи път -
превързващ на небето синевата.
А нощем щом душите прокървят,
да търся пак разковниче в тревата.
Днес пращам лудост - за зелен хайвер,
дано намери и мехлем - за рани.
Светулка съм - и цялата фенер...
От тези съм - от слънцето избрани.
Нажалост имам само две ръце,
но луда муза във врата ми диша
и совите дариха, по перце -
с което този свят да пренапиша...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
