Дневен триумф
Нощта да докосна със длани.
Пияните чувства скърбят.
Пленени от злоба и драми,
слова за доброто редят.
Ноември е вятър в душата,
изпята във стих на поет.
На дама красива снагата.
И старец с проблеми зает.
Фасада, която пропада,
и залез, облечен във жар.
Искра и студена наслада.
Дъха на измръзнал коняр.
Лице и ръце за надежда.
Сърце, потопено във страх.
Дете на старуха изглежда.
Поглеждам коравия мрак.
Бащата жената си бие.
Чедата се късат от рев.
Чакали от дъното вият.
И пият изискано лед.
Парите затрили копнежа.
Мечтите стопили се в кал.
„Мълчѝ!“, се провика невежа,
а скрежа е сребърнобял.
Продала на сития тяло.
Целувката струва пари.
Дали е достигнала края
на своите лъскави дни?
Старица студа я изпива.
Излива гнева си на глас.
Зорница, красива и дива,
танцува божествено валс.
Колѝте по пътя прелитат.
Звездите ги гледат с тъга.
Петлите желаят да литнат.
Метлите лежат на земя.
Минавам до улични лампи.
„Къде си закрачил,поет?“,
попитаха старите кранти.
„Желая да дойда със теб!“,
изписка бездомно животно.
Очите му глътнаха лъч.
Живота създавам по ноти.
Познавам и тихо, и глъч.
Другаря до мене застана.
Извадихме шпаги за бой.
Нощта си отиде засмяна.
Деня триумфира със вой.
© Димитър Драганов All rights reserved.
