Дневно-нощна импресия
Денят е мъж,
разкъсващ утрото
до кръв
със груби ласки.
И блясва светлина.
Нощта – родителка,
под черната забрадка
старостта си скрила,
ревнува
неизбежността.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Денят е мъж,
разкъсващ утрото
до кръв
със груби ласки.
И блясва светлина.
Нощта – родителка,
под черната забрадка
старостта си скрила,
ревнува
неизбежността.
© Павлина Гатева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...