До козирка
Нарисувай любов, като слънце изгряло,
окачи я на ябълков клон.
Оцвети пушек в синьо, а кахърите в бяло,
и вържи ги за детски балон.
Извади всяко трънче от босите рани,
направи си от тях енфие.
Житието, приятел, дели ни, събра ни
дай да пием по чаша кафе.
Напиши своя песен, запей я – фалшиво
ще звучи само първия път.
С две-три кофи оранж върху утрото сиво
пускай нотите да изтекат.
От дъга, облечи се, над юлска ливада
(модата е от първа ръка).
Две пречупени сламки в една цитронада –
ще си спомняме... до козирка! 😊
© Красимира Чакърова All rights reserved.
. И цитронадата, и стихотворението ми оставиха приятно усещане, освен това не можах да се нафиркам. Благодаря.
