До онзи, който гони дилижанса
Е, сбогом, мила, вън е дилижансът,
пътуващ за Нуева Есперанса...
П. Горинов
Целуваш ме. Не знаеш, че съм будна
и наблюдавам как напъхваш трудно
във раницата старите си джинси
на пръсти да изчезнеш. Помисли си,
преди да тръгнеш, мили, за последно;
на прерията картата разгледай!
От древни времена в скали високи
при устието на потоци кротки,
които само индианци знаят;
место, където духове витаят
и мъртвите им прадеди ловуват,
е скрито сред израсли храсти буйни
едно светилище в дълбока тайна;
за простосмъртните съдба печална
вещаещо, ала за храбреците,
които смело ще се впуснат в битки
със древните пазители сърдити
на този храм, въоpъжени, хитри,
окрилени с любов, непобедими,
какъвто всъщност си и ти, любими,
триумфът ти ще бъде неизбежен
след битката, неравна, безнадеждна
в началото, след туй - закономерна!
Наградата - богатствата безмерни!
И ще се върнеш не със дилжанса,
пътуващ много месеци от Есперанца,
със частен самолет ще дойдеш, мили.
Така че, ето картата - вземи я!
Публикувано във:
- в-к България днес 12-13 октомври 2013
- © e-Lit.info Сайт за литература, 2017
© Павлина Гатева All rights reserved.
