В последната минута съм отпаднала (към края ми е тежко и ме стяга), но държа се още цяла, неразпаднала, (сърцето ми не спира, лудо бяга). Във вените живот пулсира (не искам да заспивам млада). Пред смъртта живота се избира (Земен рай, не вечна клада). *** Когато мрак очите ми затвори, (за да ме отведе до светлината), душата ми преградите си ще събори, (ще се извиси блажена и крилата). Щом заспя, като дете ще притихна (последна въздишка и миг в полусън) За последно устните си ще усмихна (тук е студено, но топло е вън).
"(Земен рай, не вечна клада)."
Защо пък клада ами не вечен рай(примерно)...В смъртта няма нищо лошо...тя просто ни пренася...И всъщност е по-естествена дори от самото раждане...
"За последно устните си ще усмихна" Така и трябва
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.