До последен дъх
В последната минута съм отпаднала
(към края ми е тежко и ме стяга),
но държа се още цяла, неразпаднала,
(сърцето ми не спира, лудо бяга).
Във вените живот пулсира
(не искам да заспивам млада).
Пред смъртта живота се избира
(Земен рай, не вечна клада).
***
Когато мрак очите ми затвори,
(за да ме отведе до светлината),
душата ми преградите си ще събори,
(ще се извиси блажена и крилата).
Щом заспя, като дете ще притихна
(последна въздишка и миг в полусън)
За последно устните си ще усмихна
(тук е студено, но топло е вън).
© Милица Игнатова All rights reserved.
