Разчупваме секундите на две.
(Все времето виновно.)
Парчетата ухаят на кафе...
(По-рядко многословно.)
Добре съм. И не съм.
(Нещата се люлеят
от мен към теб -
от теб към мен... )
Минутите, разплакани, се смеят.
(Щастливи сме.
Сред сладостта, на близостта от разстояние.)
Останали сме две деца...
До скоро!
(Знам, ще оцелеем!)
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
