Разчупваме секундите на две.
(Все времето виновно.)
Парчетата ухаят на кафе...
(По-рядко многословно.)
Добре съм. И не съм.
(Нещата се люлеят
от мен към теб -
от теб към мен... )
Минутите, разплакани, се смеят.
(Щастливи сме.
Сред сладостта, на близостта от разстояние.)
Останали сме две деца...
До скоро!
(Знам, ще оцелеем!)
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
