May 4, 2021, 12:12 PM

Добре дошъл, страннико

  Poetry
1.4K 3 7

Добре дошъл си страннико, в дома ми.

Ще те нахраня и ще те напия.

А най ме бива на игра на думи,

(особено след няколко ракии.)

Какво те води в старата ми къща?

Стените са напукани от болки.

Тук моите деца не се завръщат,

а аз говоря сам. И често с Бога.

Какво да ти приготвя? Имам всичко.

Градината ми Господ я полива.

Понякога се сещам как обичам

и казвам ти – душата ми се свива.

А зимата как щях да се спомина!

Онази със косата ме целуна.

Инфарктно през живота си преминах

а после оживях. Като по чудо.

Такива разни работи – човешки,

седни, хапни си, ако имаш време.

Аз целият съм изтъкан от грешки.

Добре дошъл си, страннико при мене.

 

 

.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Гарелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Такива разни работи – човешки,
    седни, хапни си, ако имаш време.
    Аз целият съм изтъкан от грешки.
    Добре дошъл си, страннико при мене."

    Просто прекрасно!
  • Здравейте! Благодаря. Иринче, така е. Просто импулси. Щастието трябва да се изживява и аз само го живея. А тъгата, тя си е за писане 😊
  • Това наистина е феномен. Пишеш тъжно, но съм сигурна, че са само импулси и реално си от истински щастливите хора. Позната тръпка
    Продължавай, Дени. Тъгата трябва да се изплаче. За щастието винаги има време ⚘
  • Сгъстен поетичен драматизъм!
  • А, Деа, трябва да балансирам. Аз съм толкова щастлива, че ако тръгна да пиша и щастливи стихове, ще избухна от щастие.
    Скити 😊

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...