Докосвам те с любов!... В една полуда
кръжи в дъжда вечерникът навън!
И като сън очакван, като чудо,
отеква в мрака тих камбанен звън!
От онзи ден, във който ти ме срещна,
сърцето ми по-истински заби!...
И аз не търся светъл път към вечност,
а път към теб и твоите очи!
Едничка ти за грешките прощаваш
и ме докосваш с ласкава ръка!
Едничка ти със обич ме даряваш
от слънцето на своята душа!
Не мисля за часовника отсреща,
за бързата му сребърна стрелка...
Прегръщам те!... Сълзата ти гореща
ме стопля и ми връща пролетта!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Поздрави!