Oct 11, 2020, 9:10 PM

Дон Кихот 

  Poetry
744 21 14

Тежи ми сянката на всичките неща -

огромна, непрогледна и надвиснала.

Подгизнала от октомврийската мъгла,

родена сякаш от утробата на нищото.

 

Дойдох да отвоювам този свят

завинаги от силите на злото.

Да стане той на истини богат

и да пристане в порив на доброто.

 

Но превъртя се шеметно оста -

добро и зло смениха си местата,

смениха се и полюсите на земята,

а вярата ми в мен самия отлетя.

 

Остана ми надеждата да срещна

сред чуждите планети земен рай.

Съмнение гнети ме, че е грешно

да съм търсач в студения безкрай.

 

Но Рицаря отново спуска шлема,

за одисея галактическа готов.

Съдбата му е звездната поема,

а Санчо Панса е космическият зов.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Дон Кихот - Дарт Вейдър... Разликата е в начина на действие. Без копие не става и без кръвопускане. Замислящ стих, Вега - прехласната съм. Добър поет си. Фантастично добър
  • Браво! Интересно направление за Бъдещето! Какво нещо е свободата на мисълта / и аз в друга Галактика ходих, но за да търся подарък от любов/ но с този твои стих с обръщането на полюсите, твоето нестихващо желание за пътуване във времето, галактиката наистина ще те отведе далече! И да знаеш там, ще има и други мечтатели! Поздравления!
  • Ако полюсите си сменят местата - няма да е толкова спокойно..., неминуемо ще усетим гибелното галактическо измерение... Много силно изразена надежда...
    "Остана ми надеждата да срещна
    сред чуждите планети земен рай.
    Съмнение гнети ме, че е грешно
    да съм търсач в студения безкрай."
  • Стихотворението ми хареса с усещането си за мисионерско посвещение, извиращо от дълбините на една душа, с неутолена от земния свят жажда за любов и справедливост. С очакване за победата над злото, която обаче се разбива още в заглавието, напомнящо за химера и лудост. Стремежът към извисяващото, съвършеното, райското не престава и тогава, когато „вярата ми в мен самия отлетя“. Надеждата за сбъдване на непреодолимия смъртоносен копнеж по насъщното преодолява земното привличане и се извисява към едно небесно, „галактическо“ измерение. Може би в това необятно духовно пространство рицарската битка, обречена тук, на земята, ще успее. Може би е необходимо да положим усилие да се измъкнем изпод тежеста на сенките на нещата, изпод привидността им, която придава опасната неразличимост между добро и зло, за да се докоснем до същността им, до същността на света и човека, така както Творецът ги е замислил! Поздравления, Младене!
  • "Но Рицаря отново спуска шлема,
    за одисея галактическа готов.
    Съдбата му е звездната поема,
    а Санчо Панса е космическият зов."
    Дон Кихот, вечният рицар с благородна душа... в съвременен вариант! Хареса ми, Младене!
  • ... Но превъртя се шеметно оста -
    добро и зло смениха си местата ...."

    Доброто и злото са постоянно преплетени, боричкат се и никога не е напълно ясно, кое настина е добро и кое зло. В доброто винаги има зло, а в злото - добро. Много лесно можем да се излъжем и да хлътнем в рай пълен с отровни змии. Било то и някъде в галактиката. Или тук в квартала. Хубав стих Мисан.
  • Етиката като Дон Кихот... Интересно!
  • Актуално и до болка познато! Перфектно изпълнение! Поздравления!
  • Както винаги си събрал проблемите на съвременността и рицарския порив за чест,достойнство, добронамереност и любов!
    Поздравления, Младен!
  • Не си сам, Дон Кихоте! Дерзай, струва си! Човекът е призван за велики дела! Защото е сътворен по Образ и подобие на своя Творец! Жалко за тези, които не виждат или не искат да видят Божия образ в себе си и стават доброволно роби на греха и слуги на злото... Защото неизбежно ще настъпи моментът да бъде отсято житото от плявата!
    Поздравления за стойностната ти творба, Младене!
  • Вечният Рицар отново тръгва в битки, "за одисея галактическа готов"! Поздравления, прекрасен стих!
  • Адмирации за стиха ти, Младене!

    "Дойдох да отвоювам този свят

    завинаги от силите на злото.

    Да стане той на истини богат

    и да пристане в порив на доброто."
  • Дано да срещнеш земен рай!
  • Днес сякаш сте се надумали да пишете за Санчовци и Донкихотовци.
    Сигурно съвременният ни свят подава това като актуална болна тема и рицарското ти сърце откликва с творческа нагласа.
    Всичко до тук можех да кажа само с една дума - хареса ми, Мисан!
Random works
: ??:??