Тежи ми сянката на всичките неща -
огромна, непрогледна и надвиснала.
Подгизнала от октомврийската мъгла,
родена сякаш от утробата на нищото.
Дойдох да отвоювам този свят
завинаги от силите на злото.
Да стане той на истини богат
и да пристане в порив на доброто.
Но превъртя се шеметно оста -
добро и зло смениха си местата,
смениха се и полюсите на земята,
а вярата ми в мен самия отлетя.
Остана ми надеждата да срещна
сред чуждите планети земен рай.
Съмнение гнети ме, че е грешно
да съм търсач в студения безкрай.
Но Рицаря отново спуска шлема,
за одисея галактическа готов.
Съдбата му е звездната поема,
а Санчо Панса е космическият зов.
© Младен Мисана All rights reserved.