Дон Кихот

Poetry

949 22 14

Тежи ми сянката на всичките неща -

огромна, непрогледна и надвиснала.

Подгизнала от октомврийската мъгла,

родена сякаш от утробата на нищото.

Дойдох да отвоювам този свят

завинаги от силите на злото.

Да стане той на истини богат

и да пристане в порив на доброто.

Но превъртя се шеметно оста -

добро и зло смениха си местата,

смениха се и полюсите на земята,

а вярата ми в мен самия отлетя.

Остана ми надеждата да срещна

сред чуждите планети земен рай.

Съмнение гнети ме, че е грешно

да съм търсач в студения безкрай.

Но Рицаря отново спуска шлема,

за одисея галактическа готов.

Съдбата му е звездната поема,

а Санчо Панса е космическият зов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Jenna_Stannis1 (Жулиета)

Дон Кихот - Дарт Вейдър... Разликата е в начина на действие. Без копие не става и без кръвопускане. Замислящ стих, Вега - прехласната съм. Добър поет си. Фантастично добър

2020-10-18T15:02:38+03:00
Mimoza20 (Мария Николова)

Браво! Интересно направление за Бъдещето! Какво нещо е свободата на мисълта / и аз в друга Галактика ходих, но за да търся подарък от любов/ но с този твои стих с обръщането на полюсите, твоето нестихващо желание за пътуване във времето, галактиката наистина ще те отведе далече! И да знаеш там, ще има и други мечтатели! Поздравления!

2020-10-16T22:11:46+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

Ако полюсите си сменят местата - няма да е толкова спокойно..., неминуемо ще усетим гибелното галактическо измерение... Много силно изразена надежда...
"Остана ми надеждата да срещна
сред чуждите планети земен рай.
Съмнение гнети ме, че е грешно
да съм търсач в студения безкрай."

2020-10-13T16:52:08+03:00
Lilia_Anna (Boyana)

Стихотворението ми хареса с усещането си за мисионерско посвещение, извиращо от дълбините на една душа, с неутолена от земния свят жажда за любов и справедливост. С очакване за победата над злото, която обаче се разбива още в заглавието, напомнящо за химера и лудост. Стремежът към извисяващото, съвършеното, райското не престава и тогава, когато „вярата ми в мен самия отлетя“. Надеждата за сбъдване на непреодолимия смъртоносен копнеж по насъщното преодолява земното привличане и се извисява към едно небесно, „галактическо“ измерение. Може би в това необятно духовно пространство рицарската битка, обречена тук, на земята, ще успее. Може би е необходимо да положим усилие да се измъкнем изпод тежеста на сенките на нещата, изпод привидността им, която придава опасната неразличимост между добро и зло, за да се докоснем до същността им, до същността на света и човека, така както Творецът ги е замислил! Поздравления, Младене!

2020-10-13T11:38:59+03:00
terita (Теодора Атанасова)

"Но Рицаря отново спуска шлема,
за одисея галактическа готов.
Съдбата му е звездната поема,
а Санчо Панса е космическият зов."
Дон Кихот, вечният рицар с благородна душа... в съвременен вариант! Хареса ми, Младене!

2020-10-13T07:28:45+03:00