Поезия! Великата любовница...
По вехт шаблон и щипка нова страст,
очаква чужди сЪлзи да й светят,
а нейните сълзИ - да й простят.
Нахранена от раните на другите -
доволна църква - с дяволски тамян.
Заслугата да бъде незаслужена:
дори и трезвен, Господ е пиян.
А прозата е кораб за щастливците.
За тях морето е прочетен вестник.
Поетите са живи между живите.
И са безсмъртни като ги обесят.
2006
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
