Достигне ли те слух, зловреден дим
Поискаш ли аз всичко ще ти дам,
това което имам не е много.
Поостаряла обич, женски плам
от птица глас, от вятъра тревога.
От бурята и мълния, и гръм,
от залеза сърцето му червено,
да съм ти болка, цярът ти да съм
и лудо вино, в мъжките ти вени.
Обичам те, дори тогава, щом
преглъщаш като залък сух въпроса.
Ключалката съм аз на твоя дом,
съпруга съм ти, името ти нося.
Достигне ли те слух, зловреден дим,
ела и двама ще го измълчим.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
