May 28, 2008, 11:08 AM

Достижима утопия

1.3K 0 3
 

 

                     Заведете ме на място, където аз да се пречистя.    

                    Дайте ми подкрепа, попийте моите сълзи.

                   Душата ми е пъстра, само светли тонове,

                   вземете обогатете своите лични небосклонове.

                   Дайте ми обич и безгранична топлота

                   и очаквайте от мен само истински неща.

                   Идеалистично или не, това е верен път

                   и иска усилие от нашите сърца,

                   с неспирната подкрепа на ума.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...