poet (Иван Атанасов) poet (Иван Атанасов)
14
Sep 9, 2006, 12:05 PM

ДОВИЖДАНЕ,ЛЮБОВ!

  Poetry
1.4K 0 9
              

                                  ДОВИЖДАНЕ, ЛЮБОВ!

                                  Довиждане, любов,
                                  довиждане!
                                  Любов  скандална,
                                  непозната...
                                  Печал ще  бъде
                                  всяко виждане.
                                  Нелепо-страшна 
                                  самотата...
                                  Ще  бъдем мрачни
                                  и студени
                                  като  пропаднала победа.
                                  Безлично ще се
                                  взираш
                                  в мене.
                                  И аз - безлична
                                  ще те  гледам...
                                  Все пак,
                                  ако проплаче нещо,
                                  жестоко нещо,
                                  нежелано
                                  и се стопи сълза гореща
                                  върху изтръпналите длани.
                                  Не  си  припомняй!
                                  Не ме търси!
                                  Не ме проклинай!
                                  Не трепва
                                  пролетно кокиче,
                                  под лед -
                                  нощувал във камина...
                                

             

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Атанасов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0