thedac (Димитър Драганов)
873 1129
Apr 5, 2020, 2:54 PM

Драмата е толкова далече 

  Poetry » Other
451 1 7

Научих се кога да замълча,
кога да я обичам и целувам.
Ще мога ли сега да съживя
частица от съня недосънуван?

Остави ме накрая на света –
реши и да изключи светлините.
Душата се пречупи от страха
и нейде я отнесоха вълните...

Забрави ме от женска суета,
зарови ме дълбоко и замина!
Изстина всяка моя топлина.
Сега и любовта е карантина.

Навън вали. Годината лети.
Като че ли ухае ми на вечер.
В картината сме двама: аз и ти,
и драмата е толкова далече...

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??