Дуел
1.1K
0
21
Животът се оказа твърде ялов.
(Живеенето стана... издихание).
Любовни стъпки следват многомразене
в несбъднати частици от мълчание.
А спомените вече са задраскани -
милувките, закачките, сълзите
сега са само рани... за зарастване,
кървящо-отразени във очите.
Животът се оказа твърде жалък.
Разстрелваше мечтите ми... рождените.
И чупех всяка болка и терзание,
в стените от омраза... сивостенните.
И няма милост, всичко е кошмарно.
Защо ме е създал - да ме отрича?
Разкъса ме на късчета... покварно.
За миг и не можа да ме обича.
И често се замислям за вината си...
(За моята, Животе... че живея).
Дуел ще водя с теб, за същината си.
С надежата една... Да надделея.
© Кремена Стоева All rights reserved.
