Дух

Poetry

692 0 2

Дух

Разсъдък, някьде забравен,

се шляе - бездомен и глух,

Човекът сам, изоставен

се бори с чуждия дух.

Там, в капана от болка

и радост прокрадва ръце,

за да изтиска и последната воля

в борбата с лошия дух.

Август 2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубав и мъдър стих.
С обич.

2007-11-22T12:19:10+02:00
3y3ka (Зузка)

Ей,че красив стих!!!
Поздрав!6+

2007-11-22T12:04:58+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0