Душата на камъка

Aug 31, 2008, 1:04 PM

Poetry

5.0 / 28

3440 1 46

Над покривите пада мрак. Като присъда.
И гилотинно врязва се в душите.
Отново сънищата на Париж ще бъдат
със кръпки от мечти и грях съшити.
И само каменният звяр будува,
гранитни нокти вкопчил във корниза
на Нотр дам. И никой пак не чува,
че тъмнината с писъци пронизва.
Каква ли черна орис е проклела
душа на птица в камъка да тлее?
Безсилни са крилете закърнели
да трепнат, щом и слънцето изгрее. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Мисъл в пет минути самота
Детелина

Търсех детелина... Детелина четирилистна... Казват, носела късмет... Всичко, що си пожелаеш, ставало...
Graying Out

Self-buried in complacency, rotting deep within, forsaking drive and progress, we are slowly fading ...
The Pull

Invisible lines and curves Extend from skin to skin, In waves, from eyes to eyes Closing distance fa...

More works »