Душевен микроклимат
Понеже януарствам всяко лято,
реших че термометърът блъфира.
Извръщам взор от нечий юг, когато
надиплям мраз по знойната му диря.
И стърже скреж по тънките ми вени...
Какво от туй, че вън скала се пука?!
Дано да се дотътря на колене
до някоя затоплена пролука.
Затоплена в човешкото ми тяло.
Нима човещината в мен е чужда?
Обръгнах ли на кучи студ изцяло?
Отприщва ли се в леден къшей нужда?
Температурата е минус мене.
Без мен и с мен... Здравей и кротко – сбогом.
Душата ми е най-обикновена,
но май е късно да прихване огън.
© Мая Нарлиева All rights reserved.
