Забързали две къртичета
за нивата с две мотичета.
Хем нива да прекопаят,
хем после да поиграят.
Вървели, що ми вървели,
и за почивка поспрели,
че нивата е далече.
Ох, уморени са вече.
Изтегнали се на сянка,
па ги налегнала дрямка...
Забравили за мотички
двечките наши къртички.
Сладко под храстче заспали,
нива насън прекопали.
© Борко Бърборко All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
