Две парещи следи
Отнесе есента последният си кехлибар и злато,
а слънчицето плахо през мъгли и облаци замига.
Небето тъжно плаче за на юг отлитналото ято,
до него само вятърът във клоните сега достига.
Оставили две парещи следи в килима от листа,
отнесли късчета любов и още толкова мечти,
в студа затрупани под топлата завивка на снега
мълчат, докоснали ръце и две сърца ведно тупти.
Дантела снежна, опитва се да скрие техните следи,
заплита ги във мрежата от падащи снежинки.
Небето ги изплака милион проблясващи звезди,
танцуващи във вихъра, да търсят свойте половинки.
Слънцето погледнало през тъмен облак се зачуди,
дали е късна есен или тиха, топла, ранна зима.
Решѝ с усмивка дъжд, мъгли и сняг далеко да прокуди.
Две парещи следи в килима от листа, завинаги да има.
