Стая. Момиче сред стени...
Движение, движение на мислите...
То бяга в мечти да изкрещи.
Назад, назад безшумно до сълзи.
Продължава във външните едни неясноти.
Никой не задължава,
но тя разумно спира да тупти.
А изглеждаше почти в правилните светлини.
Сякаш силует с изчистени контури.
Кражба в очи на онези добрини.
Някакви карикатури,
а тя греши и събира ги в стръмните стени...
© Мария All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
