Стая. Момиче сред стени...
Движение, движение на мислите...
То бяга в мечти да изкрещи.
Назад, назад безшумно до сълзи.
Продължава във външните едни неясноти.
Никой не задължава,
но тя разумно спира да тупти.
А изглеждаше почти в правилните светлини.
Сякаш силует с изчистени контури.
Кражба в очи на онези добрини.
Някакви карикатури,
а тя греши и събира ги в стръмните стени...