Nov 8, 2007, 12:35 PM

Дъгови палитри (Недъгаво poetry)

  Poetry » Erotic
1.5K 0 10
На моята Мишел

Пъстрена палитрено душата ти.
Багрена със пролетни бои.
Люляково-сливен ароматът ти
лее се във похотни мечти.
Шарено с кокосово сърцето ти.
Жарещото с розова любов.
Карам се насън да съм където си.
След дъжда светът е вече нов.
След дъжда във облачно разсейване
слънцето покаяно изгря.
Сплетохме ръце и се обрекохме
в пъстро слънцесливане с дъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...