Дъх
Дъх
Твоят дъх ме разпалва,
а аз се разтварям
на пламъка в синьото...
Водата в мен напира
(граници не признава)
и се разливам,
за да пиеш...
А душата ми,
засукала от слънце и простор,
се рее в незримото...
© Павлина Петрова All rights reserved.
Дъх
Твоят дъх ме разпалва,
а аз се разтварям
на пламъка в синьото...
Водата в мен напира
(граници не признава)
и се разливам,
за да пиеш...
А душата ми,
засукала от слънце и простор,
се рее в незримото...
© Павлина Петрова All rights reserved.

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...