Дъждовен, облачно-валежен...
Дъждовен съм и облачен. Валежен.
Понякога съм буря и мъгла.
Наскоро се сдобих със нежност
и топля като хиляди слънца.
Най-често съм ранен от необичане,
когато непоискан съм, но влюбен.
Тогава - неподгонен бързо тичам...
с надежда - цял живот да се загубя.
Аз винаги съм искал да избягам,
пребивах се по пътища - незнайни,
но ти ме спри. Сега ми се остава!
Защото само в теб видях безкрайност.
Брегът към мен е близък. Да прегазиш
морето от сълзи - до колене.
И само в миг дори да се откажеш,
ще имаш всичко. Щастието - не.
Понякога разплаквам даже камъни,
а после ги размивам като кал.
За теб ще изваля́, за да удавя -
една любов... със своята печал...
Danny Diester
24.10.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
