Дъждовно
Дъждовна съм.
Защото е септември.
Морето е потънало в душата.
Вселената е вече триизмерна,
че есен е.
Сезон е на тъгата.
Да бъда лято – в сънищата само.
Сега ще съм небе, което стене.
Очаквам ураган, вълни цунами
или безмълвно,
тихо, тихо време.
И ще валя през нощните зеници –
по-бледа от Луната да изглеждам.
Ръцете ми – осиротели птици,
ще свият пак едно гнездо надежда.
Намятам облак и денят се свива.
Септември се опитва да си спомни
усмивката ми.
Беше ли красива,
преди дa стана толкова дъждовна?
© Деа All rights reserved.
💕 Роси!
