Сенд (Георги Стоянов)
387 3084
Mar 18, 2020, 10:14 AM

Дъждовното момиче 

  Poetry » Love
730 5 5

Реално, аз съм ничий.

Напразно ме превземат.

Изгубен крясък птичи,

в неписана поема.

Реално, съм самотен.

Обичам тишината.

Когато дъжд запръска,

танцува с мен водата,

прегръщам я и тичам

по блесналите локви...

Тогава, го обичам,

реално нереален,

дъждовното момиче,

в свят малък и специален

и то е с мен, когато

покълват семената,

разлистват се, разцъфват,

в цветенца се превръщат,

ухаейки приятно,

с дъха си ни прегръщат...

Тогава, аз съм неин,

ефирен, безтелесен...

В очите ѝ потъвам

и се превръщам в песен.

© Георги Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??