Дъщерята на Вятъра и синът на Слънцето
http://www.youtube.com/watch?v=SJh_oXuL_uU
<
Дали съм дъщерята на Вятъра?
Сред пустини и пропасти вилняла,
из бленувания непресмятани
погрешни посоки раздала?
Дали съм апогея на циклоните,
на себе си обречено безвремие?
Дали съм тъй митична, но непомнена,
твърде въздушна от мен, за да вземеш?
Дали и ти не си синът на Слънцето,
придал на хоризонта ми отблясъка,
и облаци, от мене гонени, изпъстрил?
С теб заедно ли горим и разпиляваме пясъка?
Ти ли си сина на светлото,
пред който мойте урагани
се спират в нирвана отнесена?
Пред мен, след мен, по небосвода все оставаш...
Ти ли си утро, когато раздирам нощем небосклоните?
Ти ли си залез, когато искам да разпилея звездите?
Ти ли си тъмнината на затъмнение злокобно?
Ти ли си светулките, когато се буди обичане?
Аз съм утрото, когато отчаяно все не докосваш небосклоните.
Когато нощта идва с безнадежие, аз съм звездите.
Аз съм пръстенът около Луната на затъмнение злокобно.
И ти нося светулки. Събуди се обичане.
23.06.2010г.
гр. Сан Фернандо
© Събина Брайчева All rights reserved.
