Светът ми силно виртуален
е с доста синтетичен вкус,
но в чата разговор нормален
си е емоционален блус.
Денят започва – Тоти, как си?
Виж, Тоти... и, Тоти, чуй това...
о, Тоти, страшен смотаняк си, J
... леле, този стих ме закова!
От виртуалното реално
съм някак, просто зареден
и чувствам си се идеално –
денят кокетничи със мен.
Така завършва – Виж, Тоти, ти...
днес бях... сега... но пък какво?
Усещам те, че ти се спи.
На Джес една целувка! До!
© toti All rights reserved.
... и книгите като четеш, няма как да пипнеш героите, да видиш автора..нереални, но често сме в техния свят
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
