Jul 11, 2008, 12:22 PM

***

  Poetry » Love
806 0 4

Защо ли чух гласа ти?

Защо ли на монитора

е твоята снимка?

Защо сърцето ми към

теб ме тегли?

Защо от мислите ми

не излизаш ден и нощ?

Защо ли с друг не мога

да те заменя?

Защо така далече си от

мен?

Какъв е смисъла от всичко,

щом не мога да съм с теб?

Душата си на дявола бих

продала пак, но с теб за

час да бъда аз.

Тогава, надявам се, аз покоя

да си върна, сърцето ми

отново в лед да се превърне,

а с душата ми дявола да си

играе пак...!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеонова Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...