Един художник си отива
ЕДИН ХУДОЖНИК СИ ОТИВА
... разсъмването предстои, а ти си вече адски буден,
но розовите ти бои изсъхнаха – в безброй заблуди,
низ от химери преживя, стишил надеждата си жива,
и татък снежните нивя примъкваш си на гръб статива,
връз дрипавия небосклон слънцата ти мъждеят – рани,
защо не нарисуваш кон, препуснал в сребърни поляни,
дете с хвърчилце – и Жена, сърна из утринни тревички? –
поне във твоите платна в миг да се видим по-добрички,
денят да стане по-красив – и старата Земя – щастлива...
Един художник с крив статив от нас полека си отива.
© Валери Станков All rights reserved.
