Един живот си отива,
още един смях притихва,
още едно сърце спира да пулсира,
една душа отново си отлита...
И следва порой от сълзи,
разбити сърца,
души, покрити с рани,
покрити с кръв лица.
Един живот си отива,
а със него още стотина.
Живи трупове като че ли
бродят из улиците, загубили своите души...
Един живот си отива,
още едно сърце спира да пулсира...
© Ани All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
