Jan 18, 2014, 6:15 PM  

Един мъж и една жена...

  Poetry » Other
573 0 1

 

Един мъж и една жена...

 

В едно неуточнено време

на някакъв полусезон,

край някакво море крещели

жена и мъж със яден тон...

 

... Вървели бавно те, гневливи,

зад тях: подтичвало дете...

И очевидно нещастливи

вървели там... Но за къде?...

 

... Кой?... Вятърът ли да им каже?...

Но вятърът нали и той

все скита се като прокажен:

без дом, без нежност, без покой!...

 

А някъде един прозорец

навярно чака загасен

ръка с любов да го отвори

и пак да светне възроден.

 

За малко спирали... Тогава

детето спирало и то...

... Не спирала обаче врявата,

но за какво, или защо...

 

Забравили били отдавна

след Ерата на любовта,

че има мили думи... Главно

в общуването и страстта,

 

че трябва вгледани в небето -

той да ù подари звезда...

А с благодарност след което

пък да му обещае тя,

 

подобно приказка вълшебна:

любов в разтърсваща игра

с живот красив като легенда

и танц на гъвкави бедра!...

 

... Но, може би, неразгадали

енигмата на любовта,

били из нейните анали

изгубени с ненавистта!...

 

... Дали възможно е незгазено

и с поривите на страстта,

да лумне пламъче запазено,

останало от древността,

 

или в нахлуващата вечер,

разтворени в неясен мрак,

те диалога си обречен

ще продължат край този бряг?...

 

... След тях, глава присвило в дрешката,

прозрачно в синкавия здрач

и плод на любовта им, грешната

подтичвало детето с плач...

 

Коста Качев,

18.01.2014.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...