Живее тя в душите на избраните.
тълпата заглуши я. Многолица.
Безпомощно се блъска. По калканите,
рисува си небе – да стане птица,
която на крилете – петолиния,
понася плаха нота – осаждена,
когато и смъртта дори подмине я,
невярващо прозвънва и в антена,
превърнала душите на поетите,
улавя най-божествената песен...
Звездите – ноти, колко ярко светят те,
един поне щом слуша ги унесен...