Един за всички, всичко за един
Надежда има!
Даже в пета глуха.
Но трудно се преглъща залък сух.
Които трябва никога не чуха,
с години оперирани от слух.
От тежки буци е прахта, но лека...
Безкрайна е надеждата, наглед.
Ще кажат някога:
„... създал човекът
голям възход,
но краят му – нелеп.
Природата опитал да измами –
с това, безспорно, станал най-прочут...“
Не се побира този свят в ума ми,
а детска длан е в майчиния скут.
... Не е добре, Седларов, много лошо,
дано останат кръстове с амин,
че идва зима, ако се потрошат...
Един за всички... всичко за един.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
