Една цигара и едно момиче...
Нощта се изнизва...
Но още не си разбрал
кой печели в схватката
между тялото и ума...
Димът на поредната цигара
разкъсва нощния воал
на усещания и мигове...
Опитваш се да подредиш мозайката...
Но... в теб напира гняв!
Защото не можеш да забравиш очите!
Защото си избрал най-трудния начин!
Сега е съдбовно...
Вече познаваш душата.
Вече знаеш какъв порив
отключваш с близкия си дъх...
Как пръстите намират
най-чувствителните ъгълчета...
И още... и още...
Просветлява утрото.
Нощта е винаги млада
и непредсказуема, но чакана...
Защото идва с една цигара и едно момиче...
© Павлина Христова Петрова
© Павлина Петрова All rights reserved.
