Jun 7, 2010, 12:06 AM

Една неразбрана история

  Poetry » Love
797 0 1

Дебела скука в тъмнината, въртейки подло своите очи,
облива в сянка цялата стена от спомени и посочва точно мен,
за да изкупя греховете си във самота, без слънчеви лъчи...
Ала душата знае, че миг във самота е век от пустиня обгорен.

И дълбае с призрачна кама, намазана със дяволска отрова

и призрачно витае като будно-плачещо съзнание във мисълта,

подхвърля разума, както ураган подхвърля стоманена подкова...

Ала душата знае, че крепостта ù може да разбие само завистта.

Раздига виелица от есенни листа, затиснати под преспи тежки -

есенни листа като спомени, удавени в омраза от любов...

И думи, изречени във пукаща жарава от клони счупени и жежки...

Ала душата знае, че в огнения студ на любовта ражда се живот.

Прошката разбива самотата, както чук дебело кремъчно стъкло

и пламъкът отново в студена чаша заиграва в баланс идеален,

ала душата знае, че любовта е като двойно заточено свредло,

което се в прегръдка от стомана лесно изхабява и трябва...

                                                             ... да се остри...

                                                            ... в танц от чувства запленен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...