Една от тях го чака
Нали си спомняш стария рибар,
пришил морето в хлъзгавите мрежи?
Във стъпките му дишаше прибоя
и раковини в пясъка редеше.
Къщурката му - като морска птица -
катурната на връх скалите. Малка.
В прозорчето, притворило зеница,
по изгрев се оглеждаха русалки.
И кипваше морето като вино,
щом голите им пазви го загръщаха.
Рибарят тихо тръгваше след синьото
на сенките им в будните си сънища.
Но времето потъна във очите му.
Стопи се старецът като свещица в мрака.
Русалките ли? Все така надничат.
И зная, че една от тях го чака...
© Христина Мачикян All rights reserved.
