Красива вечер
Блажена тишина...
Луната ме желае протягам ù ръка
звездите ще ни водят по пътя към греха
любовта ù е безценна дар на небесата
очаквам я на прага всяка нощ
да ме целуне далече отведе
там дето не ще да ме боли
където има смисъл да си жив
сърцето ми прелива от тази жажда за живот
душата е река която влива се в безкрая
© Карлос Димостракиос All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
