Ела
Ела до мен и нищо не разказвай.
Нощта си скъса звездната верижка.
Сега е твърде късно за омраза
и твърде рано да забравиш всичко.
Сега е точно време за прегръдка,
а любовта – до костите ранена,
те гледа как несигурно пристъпваш
и чувствам, че преражда се във мене.
Ела, ела. Аз няма да говоря.
Гласът ми – струна скъсана до нямост.
Сега е много късно да съм твоя,
но твърде рано ми е, да те нямам.
За утре плановете са неясни,
(а неизвестното ме отвращава).
Не вярвам в суеверия и басни
и знам, че любовта не се прощава.
Животът ми – претъпкано казино.
Над загубите виното се лее.
Сега е твърде късно да те имам,
но точно време да те изживея.
© Деница Гарелова All rights reserved.
